И пак дойде онзи момент, в който трябва си правим равносметка, замисляме се какви сме били и какви сме сега.

Няколко секундното видео на Facebook, което уж трябва да ти покаже най-важните моменти през годината дори не може да улови частица от цялата емоция и хилядите прераждания на душата.

Тази година се разболях от треската да не спирам да пътувам, да пътешествам и откривам света. Няма лек за тази болест, носиш си вируса до края на живота. След 17 полета и 5 държави, душата ми порасна неизмеримо много.В началото на годината се убедих, че случайни срещи няма, както и случайни хора. Такива, които идват и променят целия ти светоглед, отварят ти очите и ти дават невероятно силна енергия за живот, за търсене на щастието, всеки ден. Учат те да се радваш на малките неща и те изваждат от дупката на еднообразието. Отварят ти очите за света и разбираш, колко е прекрасен, вкусен, жив и пълен с чудеса. Благодарна съм за тази среща с човека, който ме видя такава каквато никога не съм била и ме събуди за живота.

През пролетта се наслаждавах на вкусната храна в Италия, плачейки от смях с най-добрата ми приятелка, сродната ми сестра и съучастник в блаженствата. Направихме си татуировки по случай 30 годишнина на телата ни, защото по душа сме си на 25 и такива ще си и останем.През лятото се влюбих, а душата ми намери своя дом…в Париж. Там мога само да мълча и да слушам как града ми говори, да го усещам. Дъждовен и есенно хладен, светещ през нощта под звуците на саксофон. Няма друга такава красота в целия свят, нищо че още не съм го видяла целия, но съм сигурна в това.Есента беше топла, слънчева и жълта в Рим. Там туристите задушават всичко, но се скрихме в малките улички на града, за да успеем да го усетим. Видяхме залези като картичка, фотошопнати от самата природа, ужасен трафик и площади пълни със звънкав шум.Последните дни на есента прекарах в Мадрид, под висящи бутове хамон, хубаво червено вино и испанска страст. Разбрах защо всички толкова ги харесват испанците, те са пълни с емоция и всеки уикенд за тях е нестихваща фиеста.Прелетях над Париж по пътя си за Англия и го видях безкрайно светещ. Предколедно се разходих из любимия ми Бристол, украсен и пълен с пазаруващи хора. Посетих немския базар, докато хапвах традиционен коледен сандвич с пуйка и ябълков сос. Пазарувах с прекрасната си сестра и украсихме огромната й елха в уютния й английски дом.Най-прекрасната ми година си отива, но ме научи да живея, да се радвам и да разбера, че всеки е отговорен за собственото си щастие. Благодарна съм за всички онези прекрасни хора, които ми правят компания в това пътешествие наречено живот. И пак тръгвам да стягам багажа за следващите 365 дни приключения и хубави емоции, дано са пълни с още повече любов и щастие.

Leave a Response

share on: