Август има една особена сладост. Усещане за лято отвъд очакването на лятната почивка. Усещане за лято по-срамежливо от дългите дни на плажа и шумните вечери навън. То е в тихите сутрини, в светлината, която едва се прокрадва през кепенците на прозорците, в кафето, което отпиваме без да бързаме.

Има нещо успокояващо в сладостта на август в големия град. Това е един от онези моменти, в които можеш да спреш, да се огледаш и да забележиш малките неща. Топлите вечери, мъждукащите лампички на терасата, студеното вино и мекият джаз. Унесът от лекия полъх на вятъра и тишината на август. Хубавата книга, дългият разговор, споделеният момент.Има нещо тъжно, но същевременно красиво в големите градове през август. Изглеждат самотни и притихнали. Улиците са почти безлюдни, всичко се случва бавно, на любимите ти места пише „Ще се видим през септември“, няма го шумът на колите, няма защо да бързаш и за къде да закъснееш.  Изглеждат самотни и притихнали. Сякаш никои не ги иска, всички ги изоставят в търсене на нещо шумно, цветно и ново.

Границата между самотата и уединението в топлите августовски вечери е много тънка. Тя е умението да се радваме на момента, в радостта от това, че може да чуем тишината и да почувстваме топлият летен дъжд върху кожата си.Има нещо освобождаващо и пречистващо в тези моменти. Те са малко, изнизват се бързо и съзнанието ни старателно заличава споменът от тях. Умът ни не е програмиран да намира щастие в моментите, когато сме сами. Сами, но не и самотни. Тогава, когато можем да се чувстваме добре в собствената си компания без да изпитваме чувство на незавършеност, без да ни липсва нещо или някого, без да искаме да сме някъде другаде. Тук и сега.Из притихналите улици на големия град, сред непознатите лица, покрай цветните фасади и измежду малките чудеса. Там се крие сладостта на август, онзи който чакаме цяла година, онзи, който е тук, за да ни научи да обичаме – първо себе си, а след това всички останали.

 

Leave a Response

share on: