Ако разглеждаме всяко едно решение, което вземем като мънисто, в зависимост от вида на изборите, които правим – добри или лоши, така би следвало да изглежда броеницата на живота ни. Нанизът би могъл да бъде бляскав с наситени цветове или да бъде захабен и невзрачен.

Моята броеница е още малка, ще мине време преди да се затвърди цялостната и визия. Едва ли ще бъде изненада, че стартът ми не е лъскав. Не знам мое съзнателно решение ли бе или в онази нощ бях галеница на Вселената, но такова мънисто, с каквото тогава се сдобих е рядкост. „Колекционерски“ ги наричат, защото всеки жадува за тях, всеки ги търси, но малка биват откривани. Не могат да се купят нито разменят. Което може би означава, че Вселената те избира по неясен никому критерии. Късмет е да се натъкнеш на броеница, в чието начало има такъв феномен. А то на външен вид не е с толкова значима разлика спрямо останалите, но когато го видиш е необходима неимоверна сила, за да продължиш по пътя си. Всяка една частица в теб до сърцевината на ядрото си го иска.

Недостижимо е. Както поясних в началото – всяко мънисто е конкретен избор. А този, който аз направих преобърна представата ми за света такъв, какъвто го познавах. Факт. Коренна промяна настъпи в мен самата и това, което някога бях, остана само блед спомен. Каква невъобразима тежест би могло да носи взетото решение и колко разтърсващи чувства идват с него. Галеница или не аз съм млада и именно сега започва моя истински живот, а възможността, която се появи така, както падаща звезда от небето – неочаквано, внезапно, бе моето чудо. Има едно особено явление в света, който познаваме. Понякога са нужни 100 живота, за да се озовеш толкова близо до него и тогава всичко е толкова необяснимо и ти си толкова безсилен, а когато те дели един избор разстояние, времето спира. В това безвремие ти или биваш осъден на съществуване във вечността или намираш своята същност.

Без дори да подозирам какво съм срещнала, с избора, който взех за част от неопределено време, струващо ми се запечатано, в мен се проявиха всички чувства, които някой би могъл да изпита. Въпреки хаоса , който усещах като гъдел, съзнанието ми казваше, че всичко се намира в ред, който иначе не бих допуснала за възможен. Такава нощ, като онази не се забравя. Сублимен момент, който няма да бъде повторен със същата изпепеляваща сила. Но аз изпитах това, което не може да бъде описано с думи, нито има определена дума специално за него. Това неведение сред хората съществува с причина, именно да съхранява от покварените, осъдени да не изпитат това, което аз успях, а сигурна съм че и Той бе поразен от необикновеното чувство, което те оставя в безтегловност, но въпреки това се чувстваш цял, за първи път без липса. Единственото останало нещо в познатия ни свят, някак опазената недокосната невинност съдържаща в себе си съвършената истината за крехкоста на всичко заобикалящо ни и от което ние зависим.

Този феномен не би могъл до бъде предвиден, нито мястото, нито измерението в което ще се прояви. Колко романтично би било, ако беше явлението на Синята Луна, но така не би било толкова ценно, колкото е сега. „Колекционерското“ мънисто преобръща всичките ти представи, подлагайки ги на съмнения, без обаче да се чувстваш объркан, а напротив. Което те оставя без дъх всеки път, когато си помислиш как нещо необяснимо е стоварило хаоса върху теб, а си изпитал пълен покой. Докосна ме това, което не разбрах напълно, но същото то внесе смисъл в моя живот.

Автор: Василена Бузолова

Leave a Response

share on: