Изминалата 2016 година беше буря. Дойде и си тръгна толкова бързо, обръщайки всичко с главата надолу.

Имаше рошави коси, буен нрав, труден характер, силен смях. Не чакаше разрешение за нищо, правеше каквото си поиска. Падаше и ставаше. Изтупваше прахта от коленете си и продължаваше напред. Обичаше истински, но беше и сама. Можеше да наранява и знаеше как да забравя. Очите й бяха любопитни и търсещи. Познаваха сълзите, но познаваха и смеха. Усмивката й беше искрена и чиста. Не я показваше на всеки, но тези, които я видяха, никога нямаше да я забравят. Понякога се страхуваше, понякога беше слаба, но никога не се предаваше и никога не спираше. Защото знаеше, че всъщност е смела. Защото знаеше, че е тук, за предизвика хаос, да събуди тези, които бяха дълбоко заспали – да ги сграбчи, да ги разтърси, да им изкрещи в лицето … че след тази среща никога повече няма да бъдат същите.

Беше година, като никоя друга. Няма как да не я обичаш. Не е любов от пръв поглед, защото ти трябва време да осъзнаеш какво точно ти се случва, да се отърсиш от първоначалния шок и да погледнеш отвъд това, което се вижда на пръв поглед.

Няма как да останеш безучастен към нея – толкова много лица, толкова наситени емоции, толкова отворени врати.

Ако е вярно, че нищо в живота не идва точно такова, каквото сме си го пожелали, то изминалата 2016 беше доказателството за това. Година, която даде и взе толкова много. Година, която недвусмислено показа колко много неща могат да се случат за 365 дни и колко много може да се промени човек за това време.

Може би човек се променя, не когато е готов, а когато приеме че няма друг избор. Когато се остави бурята да го връхлети, знаейки, че ще излезе по-силен от нея. Знаейки, искайки и вярвайки, че не може да стои на едно и също място и че там някъде има толкова много чудеса, които може да открие. А може би точно това означава да бъдеш готов за промяната? Нямам представа. Знам само, че е трудно, но и някак пречистващо, освобождаващо. Никой не ти казва, че на прага на „новите възможности“ има „фейс контрол“ и че там не е за всеки: Защо си тук?  Имаш ли достатъчно смелост? Колко можеш да понесеш? Колко можеш да дадеш? Знаеш ли къде отиваш, какво търсиш? С кого искаш да вървиш? Знаеш ли, че за да стигнеш до хубавото, трябва да минеш и през не много красиви неща? Можеш ли да се радваш на хубавото? Можеш ли да правиш хубаво?

Едно единствено нещо изпитвам към изминалата 2016 година – благодарност. За всички прекрасни неща, които се случиха. За всички открития, пътешествия, приятелства, емоции и блаженства. За всички уроци, грешки, трудности и липси.

Накрая всичко минава – и сладкото и горчивото. Хубаво е, когато човек си даде време, за да помисли, или по-скоро да осмисли, това което му се случва.

Да спре да бърза и поне за момент да спре да слуша всички, които му говорят и го товарят с очаквания. Да може да се погледне отстрани и да бъде откровен със себе си, да се зарадва на всичко, което е преживял и постигнал и да продължи напред, в посоката, която сам избере. Защото животът не става по-лесен. Просто ние ставаме по-силни.

Новата година не носи магическа пръчка, просто отваря нова врата. Следващи 365 дни, през които ще имаме възможност да бъдем „Тук и сега“. Пазете надеждата. За една добра година.

Leave a Response

share on: