Във втора част от нашето интервю с Иво и Поли, които стоят зад амбициозния проект “Funтазия”, си говорим повече за атрактивното обучение на децата във Варна.

Тъй като това не е просто детски център, а истинска забавна школа за малки личности, ни е любопитно да разберем повече за учебните програми, преподавателите, за разликите с държавното образование и за самите деца.

Знаем, че използвате много иновативни методи на обучение. Как се справят с тези предизвикателства педагозите при вас?
Поли:
Те са прекрасни. Всички приеха идеята за Центъра присърце, а когато видяха специалната ни програма, пожелаха да я допълват и да дават предложения за оптимизирането й. Всеки се включва с нещо, дава идеи, ентусиазирани са и много раздаващи се. Търсихме дълго време хора като тях. Те са педагози с много опит, но в този случай нито образованието им, нито опитът им са това, което има значение за нас. Точното определение е – хора с душа, готова да бъде подарявана. Личният контакт с децата ни научи, че те имат нужда основно от това.
12109112_1488093198153786_334253615320242163_n
Иво:
Ако искаме децата да опознаят света, вместо да се страхуват от него, ни трябва нещо много просто – някой, който да им подаде ръка и да им показва пътищата. Поли има в себе си онази нейна си магия да събира хората в сътворяването на нещо хубаво и правилно. Възхищавам й се как го прави, откакто я познавам. Тя одухотвори FUNтазия именно с хората, които са част от програмата на центъра – страхотни специалисти в грижата и обучението на децата, но най-вече Хора! Тук е моментът да им сваля шапка и да им благодаря отново, че повярваха в нашата FUNтазия!

Разкажете ни малко повече за занималнята и школите ви – за каква възраст са подходящи?
Поли:
Занималнята е за деца от 1 до 7 годинки включително. Организирахме се в три основни направления – Бебшки клуб „Първите три годинки”, „Клуб на талантите”и „Клуб на Порасналите родители”. Бебешкият клуб е местенцето, в което вече проходилите любознателни палавници с лекота откриват чудностите на заобикалящия ги свят. За нас е истинско приключение да бъдем до тях в тези техни първи срещи с новото, да наблюдаваме реакциите им, да ги съпреживяваме. Това, което ни радва в бонус е, че майките на тези малчугани се забавляват не по-малко от тях – хващали сме ги да редят къщички с кубчетата ни от упражненията за сетивни възприятия Много са сладки Иво веднъж констатира нещо много вярно– хората влизат тук с очакване да открият играчки, стряскат се, че те са доста образователни, изискват непременно намесата на възпитател, който да помага на детето. После разбират, че единственото, което техните деца търсят е всъщност ИГРА. „Клубът на талантите” е ориентиран към малчовците над 3 годинки. В него са всичките ни инициативи към занималнята свързани с една предучилищна подготовка – забавна математика, етикет и полезни навици, приказни четения, творци на приказки, английски език за 3 до 7 годишни и английски за над 7 годишни, природа и наука. Тези часове са в рамките на занималнята, но могат да се посещават и абсолютно избирателно – само в определени предпочитани часове. В същия Клуб на талантите са и специализираните ни школи – Театрална работилничка, класически балет, creative movement танци, сугестопедичен английски, приложни изкуства.
12118929_1489117124718060_744682368219434849_nОт другата седмица стартираме и с Изобразително изкуство. Скоро, надявам се, ще заформим и вокална група Ще издам една малка тайна, но до колкото знам в школичките вече започваме подготовката на коледна изява. Голяма забава е особено в театралната, където децата вече са 8 – всяко с характерна и силно артистично изявена индивидуалност. В „Клуба на порасналите родители” искаме да обединим полезни неща, с които да бъдем в подкрепа на всеки търсещ и желаещ да се учи родител. Защото на практика всеки може да стане родител и това не е нещо кой знае колко сложно. Но да си Пораснал родител – вече съдържа в себе си желанието на родителя наистина да бъде достойна опора на израстващия до него ЧОВЕК. Вече организирахме няколко семинара посветени на осъзнатото родителство – с психолози и здравни консултанти.
11200883_1485770008386105_3642574862102576565_nРадва ни всеки заинтересован по темите, който иска да осигури физическото и психическото здраве на детето си – това е надежда за нас, че в България ще растат уверени, здрави, съзнателни, доброжелателни и добротворящи ХОРА – тези, които днес създаваме – за да движат утрешния ден! Съвсем ново във FUNтазия е, че вече сме официален член на международен клуб на Ломографите. Сдобихме се с един специален фотоапарат, който се ползва от деца. Съдържа в себе си 4 фотоапарата и на всяко щракване – всъщност прави 4 снимки. С идеята, че малчовците са постоянно в движение – този апарат им осигурява поне една добра снимка. Много скоро ще можем да се похвалим с първата си изложба на малки фотографи Светът през детските очи Нямам търпение!
Иво:
Поли обясни всичко, но аз по маркетингово му ще кажа: разгледайте сайта и фейсбук страницата 🙂

12079096_1490202561276183_2666356548578059081_n

Поли

В България е наложен донякъде стереотипът, че подобни форми на занимания за скъпи за средностатистическия родител. Каква обаче е разликата от държавното обучение?
Поли:
Не искам да прозвучи хейтърско, но не съм сигурна дали в наши дни съществува словосъчетание като Държавно Обучение. Не е редно да говоря така. Затова просто ще споделя следващата си мечта и ще оставя тя да отговори на въпроса. Мечтая FUNтазия и нейната идея такава, каквато я описвам да проработи. И един ден да имаме не само занималня за предучилищна, но и училище FUNтазия. За нашите деца го мечтая и за тяхното бъдеще. И ще го направим, сигурна съм.
Иво:
Театралната школа, класическите танци, балетът, creative movement танците, приложните изкуства или сугестопедичните обучения по английски език струват на месец колкото вечеря за двама в квартална пицария. Що се отнася до държавните форми – те са един приличен минимум, който можем да предоставим на децата си. А тази тема е доста дълга и мъчна – напоследък е и политически некоректна покрай кметските избори.Screenshot_1

Надявам се държавните детски градини да не крият на какво учат децата ни. Надявам се възпитателите в тях да получават пари поне, колкото рецепционистките в 3-звездните хотели на Несебър и Златни пясъци. Надявам се на една жена-възпитател да не се пада да гледа над 30 деца по цял ден. Надявам се да не оставят в групите болничките деца с цел бройката да намалява по метода на естествения подбор.
И докато се надявам – ще съществуват места като FUNтазия. Програмата е конкретна и разнообразна – има я в сайта. Методите на обучение и материалната база са съвременни и адекватни. Групата деца е максимум 10 – не, че не можем да натъпчем и 30, но не е редно, ако искаме да ги учим и да се чувстват пълноценно.

Споделете някоя весела случка от ежедневието на „Funтазия”
Поли:
То е много трудно да преразкажеш случка с деца. Те са така експанзивни, че думите и жестовете рядко стигат. Но ще се опитам да пресъздам една случка.
В малката театрална работилничка. Задачата е всеки да изрази без думи различни състояния и желания. Мария – актрисата, която води кръжока, доста умело успява да задържи вниманието на около 10-тина хипер превъзбудени малчугана. Един обаче, най-мъничкият, категорично има други идеи за заниманието:

Мария: Деца, а как ще покажем – „Боли ме..“ А сега – „Харесвам те“…Чудесно…
Всички показват своите виждания и усещания по темата. Малък актьор сяда до нея:
– Виж, това е като възглавничка.
Мария: – Да, така е! Но сега – как ще кажем на някого, че го обичаме, а че ни липсва?
Децата показват, малкият актьор – на всеослушание:
– Гледай гледай – като челвена възглавничка.
Мария: Да, червена е. А как показваме „махни се“, или „Отивам си“
Децата се опитват да върнат концентрацията след разсейването на жизнерадостния малък актьор с възглавницата. Когато за пореден път тишината е прекъсната от нескрита гордост:
– ОООО ГЛЕДАЙ ГЛЕДАЙ. АЗ СЕДНАХ НА НЕЯ. ЕТО ТАКА…

Абсолютна кулминация в този час…Няма как да не се посмееш от сърце на така непринудените малчугани.
Иво:
Скоро с Поли ще имаме материал за няколко тома с малчугански размисли и страсти, ха-ха. Последното беше от разговор с едно момиченце днес пред центъра:

– Как се казва това място?

– FUNтазия.

– О! Да! Като онова, което го сънувах! Сетих се!

Първа част на разговора ни с Поли и Иво, може да видите тук.