Нали знаете как има едни такива хора, чието присъствие е като свеж полъх. Приятно ви е да общувате с тях. Интересно ви е да си говорите с тях, защото са усмихнати, мислещи и истински.

Любина е такъв човек. Познавам я от лятото на 2007 г., когато летните студентски бригади в САЩ ни събраха на едно и също място, по едно и също време. След това – всеки по своя път, но добре, че е Фейсбук.
Любина работи като книжар в Хеликон Русе от близо седем години. Когато говори или пише за книги, няма как да подминеш разказа й. Когато говори за работата си, веднага разбираш, че това не е просто нещо, което върши от 9 до 5, а е призвание, в което влага цялата си душа. За което й се възхищавам. Поканихме Любина в Socialbee, за да споделя с нас впечатления и препоръки за книги, които са привлекли нейното внимание. Преди това, запознайте се с нея.

Мисия книжар. Как започна и защо остана?

Тъкмо се бях върнала от студентска бригада в САЩ и исках да замина отново. Започнах тази работа като на шега, без дългосрочни планове и намерения. Обаче книжарството толкова много ми хареса и така добре ми пасна, че все едно намерих липсващо парченце от моя пъзел. Затова останах. Обичам да чета, обичам книгите и е истинско удовлетворение да бъда посредник между тях и четящите хора. Хубавото на тази професия е, че ми дава възможност да срещам себеподобни, с които мога да споделям красивия свят на измислени и реални истории, да опознавам безбрежнотото море на литературата и да научавам нови и нови неща – всеки час, да се изненадвам всеки божи ден, да увеличавам обема на сърцето си всеки миг, защото не мога да спра да се влюбвам в книги. Сред тях няма място за скука и унилост! И гарантирам, че четящите хора са едни от най-щастливите на света.

Кой те запали по четенето?

Няма конкретен човек, който да ме е запалил по четенето. Понякога е въпрос на вътрешна нужда и огромно любопитство, за да вземеш книга в ръка и да започнеш да четеш. Поглеждайки назад, осъзнавам, че обстоятелствата в живота ми се стекоха така, че да ме свържат безвъзвратно с книгите. Съдба.

Ако трябва да опишеш себе си с книга, коя би била тя?

О! Това е трудно! Не мисля, че мога да се опиша само с една книга. По-скоро бих се описала с всички книги, които съм прочела досега. Всяка една от тях е оставила нещо в мен.

Има ли автор, който ти е повлиял силно?

Един от най-любимите ми писатели е Никос Казандзакис. Изчела съм всичко, преведено на български, освен „В дворците на Кносос“. Мечтая си някой ден да преведат и неговата „Одисея“. Пленително е да чета книгите му, защото той пише с такава любов и вяра в човека. И ми дава невероятно усещане за свобода и сила, като че ли се превръщам в птица и летя високо в небето.

„Какъв е смисълът? Не питай, никой не го знае, дори Бог; защото и той върви с нас, като опитва, рискува и се бори.“ – Никос Казандзакис

Казват, че дете, което чете, ще стане възрастен, който мисли. Съгласна ли си? 

Да, съгласна съм. Но донякъде. Четенето на книги е само част от правилното възпитание на едно дете. Но не го прави непременно умно и добро. Нищо не би му попречило да се превърне във високомерен всезнайко. А не в това е смисълът. По-важно е ние възрастните да бъдем такъв пример за децата, че да не ни е срам от техните постъпки след това.
Георги Господинов – мой любим български автор – го е казал много добре: „Живей, сякаш едно дете те гледа отнякъде.

Какво четат хората днес?

Българите четат. Друг е въпросът какво четат. От позицията ми на книжар съм свидетел на по-засилено търсене на криминални романи, любовни романи, книги, свързани с положителното мислене, алтернативни методи на лечение, забогатяване. Все теми, които малко или много могат да ни кажат съществени неща за средата, в която живеем.

Какво би искала да четат повече хората днес?

Много ми се иска хората да не са толкова податливи на добрата реклама за дадена книга и да искат да я купят само заради това. Много ми се иска да правят по-съзнателен избор, когато решават каква книга да си купят, независимо в какъв жанр е.

Вярваш ли, че точните книги ни намират, когато сме готови за тях? Защо?

Да! Определено! Но нямам логично обяснение за това. Приемам, че е вид магия! 🙂

Лятото е към своя край. Какво ти се чете в тези толкова особени и по своему очарователни дни?

Лятото ми е любимият сезон. Краят му ми навява огромна носталгия. Затова, за да не изпадам в тъжно настроение, препрочитам „Вино от глухарчета“ и „Сбогом лято“ на Рей Бредбъри. Както и „Петте четвъртини на портокала“ и „Къпиново вино“ на Джоан Харис. Книги, които като най-сладък компот са съхранили вкуса и духа на лятото. И знам, че въпреки сезона навън, лятото е вечно. Именно заради тях.

„Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото.“ – Рей Бредбъри, „Вино от глухарчета“

Leave a Response

share on: