Онова усещане, че искам да изживея толкова много неща заедно с теб… Мога и сама, справям се доста добре, но всичко има друг смисъл, когато сме заедно.

Онова усещане, че каквото и да правя искам да го споделя с теб – да го видиш, да ме видиш, да го оцениш, да се зарадваш заедно с мен. И сама ще го постигна, и сама ще му се зарадвам, но искам да видя усмивката в погледа ти… Онова усещане, че имам да ти разкажа толкова много неща, че искам да чуя всичко, което ти имаш да ми разкажеш. Че ще се смеем, че можем и да си мълчим, без да е неловко. Онова усещане, че знаеш какво обичам и как да ме провокираш. Онази тръпка да искам да те провокирам, да те изненадам, да ти покажа всичко, което знам и мога, да ме научиш на още толкова много неща…. Забравих ли всички тези усещания? Дали са като карането на колело? Дали ако ме връхлетят ще искам да избягам? Дали трябва да ги търся? Или просто трябва да знам какво търся, а след това просто да вярвам и чакам? Да не си позволявам да спирам –да се надявам, да търся, да виждам, да чувствам…pexels-photo-25866-largeПрипомни ми, преди да съм забравила. Преди да се объркам напълно от цялата тази суета наоколо, от егоизмът който расте непрестанно, от хаоса в чувствата и мислите, от слабостта на другите, от страховете им, от собствения ми страх и от гневът ми, когато съм безсилна. Мразя да съм безсилна, но се уча на търпение. А това най-голямата сила. Да можеш да чакаш с отворено сърце, да даваш това, което искаш да получиш, да не се оставяш на разочарованията да отнемат от смелостта ти, да затворят сърцето ти и да издигнат стени. Защото ме е страх, че така ще забравя…pexels-photo-167299Припомни ми, че мога да обичам силно и отдадено. Припомни ми, че има с кого да вървя, че знаеш къде отиваш, какво искаш да преживееш и, че искаш да го споделиш точно с мен. Покажи ми, че не всичко е суета или интереси, че не всичко е просто запълване на времето или просто, защото „хората“ така очакват. Припомни ми, че любовта се случва лесно и бързо, че няма нужда да се убеждавам, че това си точно ти, че няма нужда да премислям какво да направя, как да го кажа и в какво не съм перфектна. Защото не вярвам в перфектните хора, в перфектните връзки и лъскавите фасади. Все още вярвам в истинските чувства, в силните емоции в търсещите се погледи и в горещите ръце. Все още искам да бъда такава, ако и ти можеш да бъдеш такъв.barcelona-1620957_1920Искам да споделя с теб събота сутрин, вкусната вечеря, чашата червено вино, следващото пътешествие. Искам да си мисля за теб, да нямам търпение да те видя, да не искам да спираш, да не искам да си тръгваш, да не искам да спя до късно, за да не пропусна нито един момент. Искам да ти призная, че понякога не съм толкова силна и тогава ти да бъдеш до мен. Искам да кажа точно на теб, че когато и ти не си толкова силен, аз също ще бъда до теб.pexels-photo-196666-largeПрипомни ми, че любовта няма нужда от хиляди шансове, преструвки и компромиси. Не искам да забравям това. Защото искам да направя същото за теб, защото искам да ти дам времето си, усмивките си, мечтите си, страховете си. Защото това е всичко, което реално имаме. pexels-photo-136411

Припомни ми колко са хубави малките неща в живота и колко са важни големите планове, но само тогава, когато ги правим заедно и когато вървим заедно. Не искам да забравя, че можем да сме на една вълна, в същото темпо и да гледаме в една посока. Защото колкото повече време минава, толкова по-ясно осъзнавам, че всичко хубаво е толкова по-хубаво, когато е споделено. Припомни ми, че съм права да вярвам на инстинктите си, че не се заблуждавам, че с теб ставам по-добра, че с мен ставаш по-добър. Припомни ми, че обичам огъня, че мога да горя, без да изпепелявам. Припомни ми, че огънят топли и, че можем да се скрием при него от бурите.pexels-photo-119664Припомни ми, че можеш да палиш огън и, че не те е страх от бурите.
Казват, внимавай, какво си пожелаваш, защото може и да го получиш. Казват също, че това което си пожелаваш много често не идва така, както си го представяш. Може би е вярно. И може би най-трудното е да призная пред себе си точно това. Без да ме е страх. Да говоря в първо лице, единствено число за себе си – за това, че не искам да забравя.

Leave a Response

share on: