В главите ни се борят хиляди мисли, истории, измислени и реални, мечтани и сънувани. Сякаш хаотични разбъркани и безсмислени, но като се вгледаш всъщност са логични, обединени от образи, чувства и емоции.

Една нишка ги свързва, светла тънка, но силна като стомана… Любовта, онази ужасно силна и необикновена, за която няма граници, километри и часова разлика, тя просто съществува в цялото пространство, където времето е едно, а разстояния няма. Има само магнитна енергия, образувана от взаимодействието на душа с душа. Един непрестанен разговор на две енергии, които съзнанието и реалността се опитват да заглушат и разсеят.

Душите ни си говорят на език, за който речници няма, преводът е без звук има само усещане за свързаност. Сякаш се разпознават една друга. При случайната им среща в реалния свят за момент всичко изчезва, около плътта се образува енергийно поле, което като балон обгръща телата и изолира всичко съществуващо наоколо. И тогава се случва магията, сливането в едно на две енергии, които си приличат по състав, сливат се в едно сякаш са били заедно винаги. Смесват се, обменят частици и оставят една на друга отпечатъци.Съзнанието не разбира този контакт и търси логични обяснения, оправдания и отрицание. Търси материалното, защото изглежда сякаш сигурно и контролирано. Веднъж свързани две енергии, души се търсят една друга, усещат се без значение, че физическите им обвивки не са близо една до друга.Мисълта е енергия и душата пътува чрез нея и така в мислите си разговаряме с други души… Много често не разбираме какво си говорят, просто ги усещаме за миг или повече. Разсейваме се с онова, което виждаме, можем да пипнем, и да докоснем. Струва ни се по реално и истинско и  отказваме да чуем разговора на душата ни с нечия друга.

Leave a Response

share on: