Отваряш телефона си и от там изкачат хиляди мисли, цитати и стихове, които уж трябва да ти дадат сила, да те разчустват или да ти помогнат да си по-щастлив.

Какво става, когато изчетеш всичко и храниш душата си с вяра, представяш си щастието и благодариш за нещо, което нямаш все още, но го усещаш в ръцете си? Удряш се в действителността… Тя те хваща за гърлото изтръгва въздуха от гърдите ти и смачква сърцето ти на прах.heartbreak_artЗапочваш да се чудиш има ли въобще нещо вярно във всяка дума изписана за щастие? Тъпото позитивно мислене понякога ти дава възможността да бъдеш разрушен до основи. Страданието, сякаш то е най-истинското чувство. То не те лъже винаги го има и от разрухата на душата се ражда истината. Не позитивността, а болката те променя. И пак четеш мъдри мисли, които ти дават глътка въздух за секунди и после отново си задушен от лъжливите обещания на мислителите.art-black-and-white-cry-drawing-favim-com-2384582Утре щяло да е по добре, а ми ако не е, а в повечето случаи не е. Давай винаги любов и ще ти се върне и ти даваш всеки път от руините на цялото си същество продължаваш да даваш и няма нищо насреща, отново получаваш мълчание и поредната бомбардировка на душата си.
В света има все повече хора, на които душата им страда и е вярно, че само любовта ще ги излекува, но любовта все повече се бави и боли още повече. И стоиш сред праха на разрушения си свят и се опитваш да събереш парчетата, да си отговориш на въпроса, защо отново,  нали си спазил уж всички препоръки на това позитивно мислене, нали си дал любов и защо пак получаваш страстен шамар от реалността?extreme-heartbreakНяма отговор и няма да получиш никога. Само тишина, убиваща тишина и парчета спомени,  които са като стъкла, забити в сърцето ти. И се чудиш какво да ги правиш,  защото те са си там, част от интериора на съзнанието ти и за съжаление няма как да ги изтръгнеш.
Единственото нещо, което е вярно, е че всичко минава. Това е истината… След като си бил за пореден път на дъното, в крайна сметка се уморяваш да лежиш. Ставаш лека по лека, взимаш метлата и започваш да метеш праха от поредната бомбардировка… Дробовете ти се борят за въздух. Запопваш да подреждаш разрушения си свят, защото вече си се научил. Правиш го за пореден път. Научаваш нов урок, но по гадния начин, въздишаш и пак почваш да се изправяш. Въпросът е какво следва? И кога тази прословута карма ще си свърши работата, както трябва?tumblr_ngefd3bxmu1u578oyo1_500Най-страдащите хора обаче, колкото и пъти да умират, живеят един друг живот, те имат очи за един особен тип красота в живота. Само те са дарени с това сетиво да се наслаждават на тишината, на прокрадващите се лъчи зад облаците, на капките дъжд и залязващото слънце. И тяхната любов е толкова силна, защото трае за секунди и удря като гръм. И малцина са тези, които са я усетили и разбира се са побегнали от нея, защото нямат силата да я понесат.

И все пак, ако ти се четат позитивни мисли, може би съветите на Буда ще ти помогнат да се почувстваш по-щастлив.