Четири дни след Spirit of Burgas, фестивалните страсти и най-вече интернет такива започнаха бавно да стихват. И затова решавам да се намеся аз.

Оставам с впечатление, че всеки свободно е споделил своето „духовно” усещане за двата фестивални дни в Бургас, защо и аз да не го направя? Не съм от организаторите, не съм турист, пристигнал специално за Спирита, не съм и живущ на метри от плажа. Не съм заклет меломан и фен на Роби Уилямс, аз съм Христиана от Бургас. И си изкарах супер готино тази година.

6

Мрънкане- 28 585 -ти епизод

Боряна има много материал за втора част на статията „Психология на мрънкането”, ако я пречупи през призмата на Spirit of Burgas. Толкова много от модерните напоследък „хейтърски” материали не бях чела скоро, а и като цяло ги избягвам. То не бяха километрични опашки, часове, прекарани на пунктовете за издаване на карти, некомпетентни служители и охрана….Списъкът е дълъг като Китайската стена, в него има наистина неща за шлифоване и факти, които не са за пренебрегване при следващо издание на фестивала. Казваме „Да!” на градивната критика и голямо „У-у-у-у-у” на хора, които вечно са недоволни. Защото примерно имат пясък в обувките по време на концерта или защото някой ги е сръчкал, настъпил, „Абе не виждам нищо от тук” и тем подобни. Вместо това, хайде да си признаем, че беше толкова готино в разгара на лятото, в един хубав град като Бургас, Роби Уилямс да накара хиляди да се забавляват. Аз не съм фактор и мога да говоря САМО за първата вечер, но все пак:

  • Чакахме не повече от 15 минути на входа (в това включвам издаването на гривна и проверката на чантата. В 20.30 бяхме там) и всъщност си беше весело, а не изнервящо. И около мен не чух из дразнени хора, а такива, които се смееха, махаха на познати и бяха нетърпеливи да видят така нареченото „лошо момче”;
  • Още около 10 минути ни бяха необходими, за да си вземем една обща карта за плащане. Колкото до цените – зависи с какво ги сравнявате. На Cacao beach, Лозенец и на доста други места по Черноморието няма да ви излезе по-евтино. А и в крайна сметка…. всеки си прави сметката.
  • За разлика от предишни години, на мен определено ми липсваха повече зони във „фестивалното градче”, което тази година си беше по-малко и от селце. Смятам, че доста хора се разочароваха от по-постната обстановка, в това число бях и аз. Нямаше някак си украса, шатри, кътове за интерактивни занимания. Затова и почти директно се озовахме на плажа.
  • На барa за поръчка на питие изобщо не чакахме, проблемът беше, че момичето, което ни обслужваше, го правеше с ефект на слънчасала. Но на нас ни беше толкова весело, че това не го броя изобщо за проблем.

Добрината на лошото момче

Не съм от представителната извадка фенове с тениски с Роби Уилямс, не знам абсолютно всичките му песни, детайлна биография, предпочитанията му и не припадам, когато се усмихне. Но бях на Spirit of Burgas, защото наистина го харесвам и вярвам, че той успя да направи нещо, което скоро май няма да успее друг. А именно – да напълни на 100% легловата база в града, да го съживи и да ме накара да не се ядосвам на задръстванията. А да си кажа „Колко готино, истински летен, туристически град сме”. Всички заведения работеха след полунощ, хората бяха навсякъде (пропускаме дългите анализи на пияни индивиди, препълнени кошчета и други бабини деветини) – така трябва да изглежда един жив град през август, особено щом е на морето.

2Това е първият ми концерт, който започна с английска точност. Хоп, бум и Роби на сцената с широка усмивка и обещание за голям купон. Зрелищно, забавно, с много хумор, контакт с публиката. Дали наистина се изненада, че е толкова обичан и известен у нас, не знам, все пак всеки певец от неговия ранг е и добър актьор. Но на кой му пука дали се е преструвал, след като направи незабравимо шоу. „Не знам защо не съм идвал досега, но съм сигурен, че пак ще дойда. Искате ли да дойда?”, попита той. Ние сме твърдо „ЗА” втора среща. 

Пропускам сладникавата история със Сюзън, която всъщност е Зорница от Благоевград и успя да се докосне буквално до Роби Уилямс, скачайки в леглото с него. Но не пропускам готините ефекти по време на песента „Candy”, настръхвам при спомена за отдаването на почит на Фреди Меркюри и Queen с Bohemian Rhapsody“, и се усмихвам широко на детската песничка, посветена на сина му Чарли и изпълнена от талантливия бенд. „Аngels” вече разчувства дори и коравите мъже, а финалът с My Way на Франк Синатра изтрива според мен всички изпитани неудобства в рамките на завърналия се Spirit.5

Колкото до останалите изпълнители, включени в програмата – ще стане много дълъг текст, лишен от чувства. Повечето хора това лято дойдоха за Роби, слушаха Роби и си заминаха с него. Това не означава, че нямаше за всекиго по нещо и останалите банди не бяха на ниво. Но не успяха да задържат дълго вниманието и краката на пясъка.
И така, Роби Уилямс и Spirit of Burgas ме ощипаха и ми напомниха, нещо, което бях позабравила – колко велика емоция е да си на концерт, колко сила и любов има в музиката. И колко ми се живее. Поздравявам ви с едно негово парче „Feel”. Чакам ви на родна земя и следващото лято.