Италия може да се похвали с много неща, но може би единственото нещо, което няма нужда от реклама е храната.

Там са отличници. Който е бил в Италия – знае. Който не – със сигурност е чувал. Неслучайно първите думи на всеки ентусиаст да научи италиански език са „Пица“ и „Паста“. Също така не е случайно, че кулинарните „забележителности“ на Италия изкушават дори повече от природните им красоти и историческо наследство. Има обаче някои интересни навици и правила, които научих през последните месеци, за това как ядат и пият италианците.

coffee-731330_1280Кафе културата

Късо, силно, ароматно и на крак. Може и без захар. Пие се на няколко глътки за отрицателно време. „Хайде да пием кафе“ може да ти се случи по 7-8 пъти на ден. След 3-тия път за деня минаваш на безкофеиново. В Италия не се пие кафе, просто, за да се пие кафе. Прави се заради социалните контакти, заради разговорите, за да научиш какво се случва около теб, да се посмееш, да се представиш, да пофлиртуваш, да напомниш за себе си. Най-общо казано, за да си част от играта.

По италиански: Капучино се пие до 11.00 сутринта. Причината е, че приемането на мляко след този час, не влияе благоприятно на храносмилането.

Нейно величество пастатаnoodle-1580897_1920

Наскоро истински се забавлявах с реакцията на мои колеги италианци, когато на шега ги попитах „Режете ли си спагетите с нож?“. След като преодоляха първоначалния шок от въпроса, отговорът беше – Категорично НЕ. Не е прието да си помагате и с лъжица – оказа се, че това е един от начините за мигновено разпознаване на чужденците. Друг много важен момент – комбинацията от паста с морски дарове/риба и пармиджано е нещо почти забранено. Важно е да го знаете, имайки предвид, че тук пармиджано се слага на почти всичко.

По италиански: Пастата се комбинира с вино. Пицата се комбинира с бира.

cooking-1559188_1920Програма „Регионални блаженства“

Мисля, че един живот не стига, за да науча всички видове сирена, колбаси и вина, които са толкова специфични и уникални за всеки регион. Ако питате мен, не са чак толкова различни, но ако питате италианците – направо ще ги засегнете. За момента, напълно съм се доверила на информацията, че най-вкусното прошуто е Прошуто ди Парма и, че най-доброто пармиджано също е от този регион Емилия-Романа. Италианците са за пример как се насърчава местното производство и колко горд може да е един народ с продукцията си. На много места, в малки градчета или курорти, може да видите през почивните дни пазарчета със сирена, колбаси, сосове, сладки, подправки, вина и какво ли още не от различните региони на Италия.

По италиански: Единственото по-скандално нещо от това да си режеш спагетите с нож, е да си слагаш лед в бялото вино. Избягвайте. Не че някой ще ви сервира лед с бялото вино, но все пак.

И така, за хубавата италианска храна и местните обичаи в това отношение може да се пише и говори много. Но по-хубаво е вместо да четем за тях, да ги практикуваме при всяка възможност. Buon appetito!