Нашата гост авторка Любина Йорданова, от книжарница Хеликон, Русе ни представя една романтична книга изпълнена с много вълнения, чувства и страст…

Романът „Игра и забава” е зашеметяваща с изключително пестеливия си и образен език. Все едно е хайку, а не роман, който далеч да надхвърля формата на тристишие.

„Заспал ленив град. Котки. Бледо небе. Празно утринно небе, оттекло се, чисто. Сумрачни лъкатушещи улички.”

dsc_8730

„Въздух, в който можеш да се къпеш. Пронизително изсвирва локомотив. Токчета по тротоара. Първите птици. Не мога да заспя.”

Именно това придава бавния и лежерен ритъм на книгата, която трябва да се чете тихо и търпеливо. Защото това е една любовна история, която е на границата между реалността и фикцията; между движението и статичността; между любовта и секса; между чувствената първичност и сдържаната еротичност; между приютяването и бягството; между живота и смъртта. Този, който ни я разказва, го прави внимателно и безшумно. Сякаш не съществува, но тайно наблюдава и измисля една плътска любов, за да я обезсмърти и преживее, макар и да е чужда.

Декори на романтика189479_b
Действието се развива през 60-те години на XX в. във Франция. Обикновеното момиче Ан- Мари и американецът Филип Дийн се срещат случайно в едно заведение. С всяка следваща страница тонът на книгата става все по-интимен и възбуждащ. Те двамата обикалят живописни градчета, отсядат в ресторанти и хотели, за да маркират всяко едно място със сладостта и невъздържаността на любовната игра. Сексуалните сцени се сменят с описание на красивата френска провинция, която е основен фон на случващото се.

Атмосферата е автентична.
Защото всичко е старо, изоставено, лишено от лъскавост. Има място за тишина, небе, слънце и прекрасна природа – онова, което липсва в големия град. Разказвачът преследва във въображението си Ан-Мари и Дийн, измисляйки детайлно моментите между тях. Бунтарят Филип се опитва да избяга от все по-задушаващата го и все по-омагьосваща сила на голото тяло на Ан-Мари. А тя иска да задържи до себе си изплъзващия ѝ се любовник. Надбягване, което ги оставя без дъх от непрестанната нужда един от друг.

„И разбира се, често става дума за смелост.” – казва Солтър в едно свое интервю.

А това е книга за липсата на смелост да се влюбиш и за липсата на смелост да надскочиш плътското и да се гмурнеш в дебрите на любовта. Защото няма нищо за губене – смъртта чака винаги в края на пътя. А понякога те среща и в средата, ако се опиташ да избягаш.