Понякога съвсем случайно срещаш хора, които ти правят впечатление още от пръв поглед. Още по-готино е, когато това е някой млад човек, който е избрал да живее, да мечтае и да сбъдва мечтите си в България.

Точно такъв човек е Богомила. Запознах се с нея по време на второто издание на Лидерската академия на Съвета на жените в бизнеса, където тя е най-младият участник – само на 24 години. Това обаче не й пречи има свой бар на плажа (Зиг Заг в Лозенец), да танцува суинг, да е винаги усмихната, мислеща, търсеща и целеустремена. Когато не е на плажа, където работи и се забавлява на макс, витае из София в търсене на някаква нова цел или идея. Изпращайки последните дни на лятото, ви подаряваме това интервю, което мирише на море, крие пясък между редовете и е по-свежо от ледено мохито.

Коя е Богомила Атанасова и има ли тя почва у нас?

Тя е една любопитка. Търси винаги новото и трябва да знае кое, защо и как се случва. Късметлийка. Обича да обича. Зарежда се от комуникация с позитивни хора, а от негативните научава най-ценните си уроци. Живее за днес и не харесва дългосрочни и обвързващи планове. Иска всеки ден да е усмихната. Отскоро вярва безрезервно на интуицията си и се учи да дава повече от това, което има, на другите. Живее, за да преживява разнообразни неща, а не да притежава. Фокусира вниманието си върху позитивните неща в живота си. Няма корени и затова не й трябва почва, само чист въздух и пространство. У нас се чувства добре, защото има общ език с хората (не само в буквалния смисъл). Смята, че навсякъде може да намери своето място и всичко зависи от нея самата, не толкова от обстоятелствата. В България вижда възможности, но в същото време се чувства малко ограничена. Все пак ще опита да остане тук. 11934067_10155946815075335_395529997_n

За какво мечтаеш?

Имам два вида мечти. На първо място мечтая за здраве и спокойствие за себе си и близките си. Мечтая да имаме шанса да живеем и да се наслаждаваме истински на всяка минута от споделения си живот. Мечтая всеки от нас да е щастлив с това, което прави. Всъщност, това са онези неща,за които хората често забравят да мечтаят. За мен е важно да мечтаем за тях, защото този вид щастие не е даденост и, ако искаме да го постигнем, си мисля, че трябва да отдадем голяма част от мечтите (мислите) си на него. Трудно е да бъдеш осъзнато щастлив. Другият вид мечти са от тези хвърчащите, които те карат да се загубиш в нощните звезди. Мечтая да стигна лимита си по много смели и разнообразни начини. Мечтая да се науча да летя с всичко възможно, с което човек може да полети. Мечтая да започна да свиря добре на инструмент и да мога да радвам хората с музика, която аз създавам. Мечтая си да нарисувам смисъла на живота с пастели, мечтая си да напиша книга за неусетното въздействие на другите върху нас. И още много такива мечти, като за всяка от тях е нужен цял отделен живот. Надявам се скоро да избера коя ще е мечтата, на която ще отдам своя. Макар че дори мечтаенето само по себе си ми носи разнообразие и подслажда всеки ден. Не е нужно да сбъдваш една мечта, за да ти носи тя усмивки.

Как подхранваш мечтите си?

Вярвам, че мечтите живеят свой собствен живот и трябва да ги подхранваме редовно. Моят начин е ежедневно развихряне на въображението още по-смело и по-смело. Визуализирам до най-малката подробност и усещане за това, което си мечтая да ми се случи. И също си представям усещането за задоволство след като вече ми се сбъднала мечтата или желанието.

На какво посвещаваш времето си?

На танци, любов и движение от всякакъв вид. Обичам природата. Влече ме във всяка свободна минутка да съм навън. Чета, разхождам се, спортувам и обичам да се запознавам с нови хора по случайни начини. В останалото време работя и градя пирамидката, по която ще се катеря в професионален план. Понякога ми се струва доста дълго катерене, та прекарвам и доста време да си блъскам главата как да си разпределя силите.

11997471_10153354266434457_1082276174_n

Как започна Зиг Заг?

Зиг Заг е една мечта, която сама се намести в живота ми. Хората по цял живот мечтаят за бар на плажа, а на мен ми се случи без да искам. Всичко започна с едно влюбване. Прекарахме едно лято на морето, всеки работеше своето. Следващата година искахме отново лятото да бъдем заедно, но и да изкараме някакви парички, с които да си подпомогнем следването в чужбина. Понеже и двамата сме предприемчиви и смели мечтатели започнахме  да мислим различни и най-откачени варианти, които споделихме със семействата си. Благодарение на много късмет и тяхната уникална подкрепа и факта, че са леко луди (те дори не се познаваха)  създадохме това място за всички нас. Не знаехме в какво се забъркваме, но имахме много желание и енергия, които да вложим. Общо четири чифта ръце (ние двамата, баща ми и нашият приятел Алекс) разработихме това местенце. Интересна история е, че го построиха едни помаци – много благородни хора. Веднъж намерили торба пълна с пари и издирили собственика. Не само му върнали торбата с всяка банкнота вътре, но и не приели нищо  в замяна. Вярвам силно, че добротата на тези хора също е завинтена във всяко винтче и ни помага вече 6 години. И така… с тази енергия и страст започнахме, беше учудващо силен старт – не само на бара, а и в живота. (усмихвам се много докато отговарям на този въпрос, но ми е и малко носталгично).

11535726_917890644916932_3540454692565666310_n

Работа в офис vs. Работа на плажа?

Разбира се, че работа на плажа! Да вдигнеш поглед и да можеш да загубиш очите си в хоризонта е безценно. Няма нещо, което да ми дава повече сили и да ме зарежда с толкова спокойствие. В офиса също имам хубава гледка, но искрено предпочитам свободата и свежия бриз, полъхващ от морето. Ако можех винаги да работя на открито…

12022006_10153354266424457_668146687_n

Какви хора срещаш на плажа и какви в офиса? 

На плажа всички са дошли, за да разпуснат и да се заредят с нова енергия. Комуникацията с тези хора е удоволствие, а не работа. Всеки иска да разкаже историята си, да сподели какво се е случило с него през изминалата зима и да разпита как са се променили нещата с теб, докато пие свеж коктейл, приготвен според вкуса му. Тук хората не бързат и всичко става с усмивка. Всеки е себе си. В офиса не винаги е така, а и ми се струва, че повечето хора са някак обременени от рутина и протокол. Иска ми се да са по-естествени и 11925657_10155946818340335_1933981458_nотпуснати. Но все пак ми харесва, че в офиса всеки гони дадена цел, мотивиращо е.

Кой беше коктейлът на лятото?

Коктейлът на лятото…. си няма име. Идват и си поръчват „още едно от онова с ябълката“ или „това зеленото с джина“. Мислела съм си да му измисля име, но така ще му се загуби чарът. Небрежен е. Съдържа фреш зелена ябълка, джин, лимон и една две малки тайни. Измислихме го съвсем случайно, докато се опитвахме да спретнем нещо с джин за мен. Хубава случайност!

Накъде след лятото… Ще търся нови поводи за усмивки и нови приключения в градска среда. Ще се върна най-после в залата за танци, която много ми липсваше през лятото. Ще се опитам да реализирам една идея, която от доста време ми се върти в главата и когато се случи, ще споделя. Ще науча италиански. Ще изкача най-високите върхове на България.

Не можеш без… да се усмихвам. Дори когато не ми идва отвътре пак се насилвам.

Когато искаш нещо … го получавам. Винаги намирам начин.

Възрастта няма значение…, когато живееш със страст. Страст в любовта, страст към новото, непознатото, дори и към опасното.

Истински се забавляваш… докато танцувам суинг. Тази музика е правена, за да усмихва душата!

А ние от Socialbee си пожелаваме да срещаме по-често хора като Боги, които да ни напомнят, че ако има желание, има и начин.