С едно мигване на окото един ден всичко в ежедневието ни се промени. Плановете ни бяха отменени, а икономиката ни спря.

Първите дни от карантината бяха много емоционални за всички, страх от неизвестното, непреодолима тъга, депресия и тревожност. Гледахме националните брифинги в опит да осмислим всичко, което се случва в света. Първото нещо, което много от нас осъзнаха е, че нищо няма да бъде същото след пандемията Covid19 …

Вярвам, че всичко това се случва, защото Вселената е уморена от глупостите ни и иска да си починем от всичко и да преосмислим живота си, как общуваме, как правим бизнес, отношенията ни с нас самите и близките ни. Прочетох някъде, че редица астролози предсказват, че само хората с висока вибрация ще успеят да извлекат само положителните последствия и да излязат по-силни от кризата.

Станахме свидетели на много глупост и безотговорно поведение. Това ни разгневи,  накара ни да анализираме поведението си и ни провокира да бъдем по-образовани за ситуацията и затова какво следва след това.

Вярвам, че това е преломен момент за цялото човечество да преосмисли своите действия и да направи промяна към по-добър и отговорен живот.

Грижа за себе си

Първото нещо, което осъзнах от пандемията и карантината, е колко всъщност е важно да се грижим за себе си – от хигиената до имунната ни система. До сега сякаш приемахме всичко за даденост, включително и тялото си.

През целия ни живот тялото ни поддържа живи, бори се за нас всеки ден, а ние през повечето време игнорираме всички знаци, които ни подава като стрес, малки настинки и различни болежки. Не слушаме вътрешния си глас, който се опитва да ни каже да забавим темпото, да си починем, да му дадем повече протеини, топла храна приготвена у дома, витамини, повече сън и движение.

Когато пандемията ни удари, всички се втурнахме към аптеките, за да си набавим имунно стимулиращи лекарства. Започнахме да пием повече чай и да търси алтернативни начини да поддържаме тялото си силно, за да е подготвено, ако вирусът ни достигне. Надявам се всички да разберем, колко е важно да се грижим първо за себе си, защото ако не го направим, можем да сме заплаха за тези, които обичаме най-много.

Когато сме силни и здрави, можем да помагаме на тези, които се нуждаят от нас. Защото понякога пренебрегваме себе си, изтощаваме енергията си и се разболяваме, в усилието си да сме там където сме нужни. Надявам се, че когато ситуацията се стабилизира, всички ние ще продължим да се грижим за себе си, да си мием ръцете и да отделяме всеки ден момент  за разговор с тялото си, да чуем нуждите му, да си даваме повече почивка, време за миг уединение, за да оценим усилията му да ни поддържа живи. 

Взаимоотношения

Карантината ни показа, каква голяма роля в живота ни имат приятелите и семейството ни. Започнахме да водим дълги разговори в групови видео чатове, за да се подкрепяме. Разбрахме,  колко е важно да задаваме простичките въпроси като „Как си?“ и „Как се справяш?“. Но осъзнахме ли, че близките ни се нуждаят от това не само в моменти на криза, но всеки ден, всеки миг, защото водим много битки в главите си, които често не споделяме.

Осъзнаваме ли, колко сме погълнати от своите нужди и задоволяване на желанията си, докато забравяме за тях. Наистина се надявам, когато се върнем към новото нормално, да продължим да се сещаме за хората в живота ни, да се подкрепяме един друг, и да организираме срещи на по чаша вино, но този път на живо, а не само в Zoom.

Надявам се, че ще се сетим да отделим време да допринесем за щастието на тези, които бяха до нас в трудните моменти на изолация. Когато бяхме  уплашени, депресирани, сами и тревожността беше толкова голяма част от ежедневието ни, че не можехме да си поемем дъх. Надявам се, че ще бъдем благодарни и няма да забравим да бъдем до
хората, към които тичаме, когато сме тъжни и нещастни.

Почти съм сигурна обаче, че това едва ли ще се случи. В момента, в който отново се върнем навън ще забравим за всичко. Най-вероятно ще започнем да наваксваме с всички неща, които не можехме да правим и ще забравим да задаваме въпроса „Как си?“.

Бизнес, работа и образование

LЕдинственото нещо, за което съм наистина благодарна в тези ужасяващи времена е, че може би бизнесът ще разбере влиянието на дигиталната ера. Как онлайн комуникациите са единственото нещо, което може да помогне да оцелееш. Колкото и да е важен личният контакт, онлайн комуникацията е също толкова задължителна и очевидно в някои случаи е дори много повече.

Наистина се надявам собствениците на фирми да разберат, че ако искат да успеят, трябва да имат силно онлайн присъствие, работещи онлайн магазини, и че работата може да се свърши и дистанционно! Много корпоративни служители научиха, че могат да бъдат по-продуктивни и ефективни, когато не са в офиса. Работата може да бъде свършена по всяко време и не само между 9 ч. и 5 ч. и, че ако искаме да сме успешни, трябва да имаме елементарни дигитални познания. Другият аспект, който се повлия силно от кризата е образованието. Стана пределно ясно, че си струва да инвестираме в онлайн обучения и курсове.

И се надявам родителите да разберат, че технологиите не е заплаха за децата, а всъщност им дават много. Трябва да се научим да балансираме нещата в живота си, и да разберем, че колкото имаме нужда от личен контакт, толкова е добре да се научим да комуникираме и онлайн. Искаме си наистина да разберем колко са важни инвестициите в онлайн образование и в процеси за дистанционна работа.

Ако използваме дигиталните системи интелигентно и отговорено, те могат да спасят бизнеса и социалния ни живот. Надявам се собствениците на фирми да осъзнаят, че клиентът е над всичко и трябва да се грижат за него,  да бъдат гъвкави, адаптивни и да разбират нуждите им.

Вярваме, че след тази ужасни за всички ни събития ще излезем по хуманни, за да бъдем по-добри за себе си и околните. Нека бъдем състрадателни, да се научим да разбираме важността на психическото и физическото здраве и да не изоставяме хората, които са били до нас. Пожелавам си да бъдем по-добри след тази пандемия и да не забравяме да си помагаме и да се подкрепяме всеки ден.