„Хубаво е някой да се грижи за теб, особено ако това си ти.“ Това е философията за живот на Весела.

Съчетавайки практиката си като експерт по здравословно и балансирано хранене с преподаването на йога, тя предава това послание с една цел – да вдъхнови всеки, който е готов да тръгне на пътешествие към себе си. Веси практикува йога повече от седем години, черпейки от опита на учители в Австрия, Германия и България. Класовете и съчетават елементи от различни стилове и техники, комбинирани в преливаща виняса. Особено внимание отделя на правилното и бавно изпълнение на позите, както и на баланса между сила и нежност. За Веси йога не се случва само на постелката, а и в живота – като извор на баланс, вдъхновение и гъвкавост на ума. Поканихме я, за да си поговорим за йогата като начин на живот и за ползите от един любим и не толкова познат стил – ин йогата.

Веси, здравей! Благодарим ти, че откликна на поканата ни! От колко време се занимаваш с йога и какви йога стилове преподаваш?

Здравей, Боби, йогата ми е страст от много време. Първият ми спомен е чисто визуален – в библиотеката вкъщи много обичах да разглеждам рисунките на будистките божества в Бхагавад гита (най-известната книга на индуизма). Слонската глава на Ганеша – бог на мъдростта, и синята кожа и дълга черна коса на Кали – войнствената богиня на трансформацията много ме впечатляваха. Физически започнах да се занимавам с йога докато живеех в Германия, като в началото тялото ми беше много сковано и можех да направя само малка част от асаните. След часовете усещах смесено чувство на облекчение от една страна и неудовлетвореност от друга – исках в огледалото да ми се усмихва гъвкаво и щастливо момиче, а виждах точно обратното. Когато се преместих да живея във Виена животът ми стана твърде натоварен, за да поддържам суетата. Йогата се превърна в малко бягство от задачите и очакванията на другите и мен самата. Тогава започна и трансформацията. Най-силно са ме повлияли тежките моменти, през които интуитивно съм задълбочавала практиката си. Преподавам от малко повече от една година, като това само по себе си се превърна в един от най-полезните ми уроци. Основното послание, което бих искала да предам е любов и уважение към нас самите, към телата ни и това, което е облечено в тях. А за да можем да се обичаме и грижим за себе си, трябва да владеем финия баланс между сила и нежност, между дисциплина и спонтанност. На тези принципи градя и практиките си, като балансирам между активиращи и загряващи часове като виняса флоу и отпускащи и релаксиращи практики като ин йога и звукова медитация.

Каква е същността на Ин Йогата? Какво я отличава от останалите, кои са най-големите ползи от нея?

Според древната китайска концепция, Ин и Ян представляват две противопоставящи се сили, без които няма състояние на баланс. Ако погледнем на йогата от тази перспектива „ян“ са всички практики, които се градят на сила, издръжливост и динамично движение (като виняса и ащанга). „Ин“ от друга страна не активира, а приема. Акцентът е върху бавните движения, дългото задържане и навлизане в позите. Ин практиката те трансформира, учейки те на присъствие в настоящия момент. Не случайно ин йогата се олицетворява с медитация в движение. Известно е, че бавното, постоянно натоварване, чрез по-продължително задържане работи на ниво фасции, за разлика от динамичните движения, които работят на ниво мускул. Фасциите представляват съединителната тъкън, която обгражда всеки мускул и обгръща органите. Доказано е, че фасциите се нуждаят от най-малко 120 секунди постоянен натиск, за да започнат да се променят. На ниво нервна система ин йогата помага на организма да се бори със стреса и да премине в състояние на релаксация чрез активиране на парасимпатиковата нервна система. Когато това се случи в организма се задействат функции като подобряване на храносмилателната и отделителната система, задействане на естествената детоксикация, активиране на половата система, регулация на съня и почивката и жлезите с вътрешна секреция. Живеейки на пълни обороти в града всички ние имаме нужда от време за съзнателно забавяне на темпото и тишина. Ние просто имаме нужда да сменим ролята от главно действащо лице в наблюдател.

На кого би я препоръчала най-силно? Можем ли да кажем, че е най-подходяща за хора, които …

Ин йога е подходяща за всички – ако човек е уморен и жадува за енергия или прекалено стимулиран и има твърде много енергия. Тя балансира, защото повечето от нас са предимно „ян“ заредени. Ин йогата е различна от останалите стилове и изисква приемане на моментното състояние (физическо и емоционално). Колкото по-търпеливо, непринудено и без очаквания подходи човек, толкова по-бързо успява да се потопи в цялата палитра от усещания и впечатления.

Има ли според теб определени блокажи или страхове, които преодоляваме с ин йога?

Времето, в което тялото остава неподвижно създава пространство за ума. В този момент на отпускане липсва информация, която мозъкът трябва да обработи, липсва външен стимул. Точно това е времето, в което практикуващият допуска всичко скрито под повърхността да се прояви. Тревожност, тъга, щастие, благодарност. Ин йогата дава възможност на човек да осъзнае и усети емоциите, мислите и чувствата, които съзнателно или несъзнателно остават в сянка. По време на клас всеки е насърчен да почувства без да се идентифицира с усещанията си. Аз обичам да съчетавам практиката с релаксиращите звуци на тибетските пеещи купи, които допринасят за по-добър фокус навътре.

Сигурно хиляди пъти са те питали, но когато хората не се усещат достатъчно гъвкави, това ги спира да практикуват йога. Как се разбива тази погрешна представа? Как се променя тялото, когато започнем да практикуваме йога?

Много добре разбирам този проблем, защото съм минала през него. Най-общо казано се опитвам да насърча всеки, който е в моите часове преди всичко да се забавлява. И след това да стане изследовател. Точно както децата откриват по нещо ново всеки ден и се въодушевяат от него, така и часът по йога предлага възможността всеки да „поиграе“ с тялото си и да го проучи. Колкото повече наблюдаваме себе си, толкова по-бързо ще разберем, че невъзможността да се влезе в дадена поза има много аспекти – мобилността на ставите, разтегливостта на мускулите и сухожилията и гъвкавостта, която е комбинация от двете. Много често тялото „отказва“ и заради прекаления натиск, който му оказваме в желанието си по-бързо да напреднем. Ако има нещо на което може да ни научи йога, то е ненасилие и уважение към нас самите, това включва и респектиране на границите ни.

Снимка: Вихър Ласков