Майкъл Бубле е съвременният глас на джаз музиката. Определян като новия Крал на суинга и сравняван с великия Франк Синатра.

Влюбена съм в гласа му, в енергията му, а когато го слушам, ме пренася в измерение, което много трудно мога да опиша. С музиката и песните си припомня за онези далечни времена, в които мъжете са носели само костюми, а жените, прекрасни разкроени рокли. За онези дни, в които джазът е бил единствената музика в клубовете, а мъжете наистина са политали с жените си до Луната.

Начинът, по който предава духа на 40-те – 60-те години не е случаен. Майкъл Бубле израства с джаз плочите на дядо си и така се влюбва в тази музика.

„Докато пораствах, дядо ми беше наистина най-добрият ми приятел. Той ми разкри този цял свят на музиката, който като че ли беше подминал моето поколение. Аз харесвам рок енд рол и съвременна музика, но когато дядо ми, за първи път ми пусна Mills Brothers, нещо вълшебно се случи. Текстовете бяха толкова романтични, толкова истински, това беше начинът, по който една песен трябва са звучи според мен. Беше като да видя бъдещето си пред мен. Исках да бъда певец и това е музиката, която искам да пея“

Още от ранна детска възраст той знае, че един ден ще бъде обожаван от целия свят. Толкова силно е искал успеха си, че всяка вечер заспивал с Библията и се е молел на Господ за това. Семейството му осъзнава таланта му, когато една Коледа той запява част от коледна песен, но в джаз вариант.

Официално се качва на международната музикална сцена през 2003 година. А на следващата година печели наградата за дебютиращ изпълнител Juno Awards (канадският еквивалент на наградите Грами). А след това идват и четири награди Грами. Песента, с която печели публиката е „Home“. Разбира се, тя е вдъхновена от любовта му към дългогодишната му приятелка. Сингълът става номер едно в повече от 10 страни по света и според статистиката е бил пускан около 382 млн. пъти в цял свят.

„Home“ е едно от любимите ми негови изпълнения. Текстът е толкова ясен и в няколко обикновени думи могат да се усетят любовта, тъгата, нуждата да си до човека, когото обичаш и това, че вече не искаш да си сам.

“And I’ve been keeping all the letters that I wrote to you
Each one a line or two
“I’m fine baby, how are you?”
Well I would send them but I know that it’s just not enough
My words were cold and flat
And you deserve more than that”

Пренасяме се по-напред във времето с албумa му “Hollywood The Deluxe EP” и песента “End of May”. Определено за мен тя е най-добрата му в този албум. Изключително силен текст, музиката е толкова плавна и чувствена. В нея се разказва за процеса на преодоляване на загубената любов. За онзи момент, в който още обичаш, но вече всичко е свършило. За онзи момент, в който разбираш, че това е било най-доброто развитие на ситуацията.

„Some days in a daze, there’s brighter days.
Funny how the feeling never stays,
But I know I’ll have to come to terms when I’m awake,
Thinking about you is the icing on the cake.
Makes me realize the fact you’re gone for good for goodness sake.“

Ако искате да се почувствате различно, да се пренесете в един друг свят, налейте си чаша вино някоя вечер. На приглушена светлина си пуснете Майкъл Бубле, затворете очи и мечтайте, потопете се в чувства, които само неговата музика може да ви накара да изпитате.

Няколко емблематични негови изпълнения:
Michael Buble – Feeling Good
Michael Buble – You Don’t Know Me and That’s All

Michael Buble – Song for you
Michael Buble – Always On My Mind