Срещате ли такива хора често? Дето все нещо не им е наред и има от какво да се оплачат. За които мрънкането е втора природа и винаги ще намерят причина да го практикуват. Хич не ги разбирам.

Винаги съм се чудела колко ли енергия им отнема, не им ли писва в един момент, пробвали ли са да впрегнат вниманието си в нещо по-конструктивно от това да си седиш и да се оплакваш. Едно трябва да им се признае – изобретателни са. Понякога се намират поводи, за които изобщо не бих се сетила. Има си, разбира се, и евъргрийни, които са винаги актуални:

Времето

Паулу Коелю едва ли подозира, че един от най-известните му цитати в България е „Егати жегата!“. Най-вероятно Клинт Ийстууд също не знае, че името му е станало вдъхновение за крилатата фраза „Навън е Клинч И‘студ!“. Времето винаги е било безобидна и безопасна дъвка, която да подъвчем когато сме в неловка ситуация с малко познати хора и се чудим откъде да подхванем разговора. Но има моменти, в които става наистина досадно вечно да се оплакваме от него, защото излиза, че угодия няма. Ако е горещо, защо е горещо? Ако вали дъжд – ще се намокрим, ще ни се начупят косите от влагата. Ако е студено – пак зле. А едно е сигурно – времето е такова, каквото е и не му пука, че имаме проблем с него.

worried-girl-413690_1280

 

Възрастта

Любима тема за жените. Ако се съберат повече от три жени на едно място и захванат тази тема, нещата могат много лесно да излязат извън контрол. От дума на дума, неусетно почти, се оказва, че положението е безнадеждно, годините са отлетели, а толкова важни неща не са им се случили все още (или пък обратното – толкова много неща са се случили, че сега, на тази възраст, се чудят какво да правят с тях). Драматизмът нараства когато вниманието се насочи към килограмите – с които все по-трудно се борим, бръчките – от които няма спасение и целулитът – който от един момент нататък е най-големият ни враг! Хубавото е, че в повечето случаи все се намира някой, който да обобщи разговора с едно „Абе важното е да сме живи и здрави!“.

Къде са мъжете?

shy-863056_1280Другата вечна тема в женските разговори, която няма омръзване. Обикновено започва от някое леко любовно разочарование, след което … the sky is the limit! Минава се през това как днешните мъже са толкова разглезени, че са станали повече жени, отколкото нас. Захваща се линията, че повечето от тях са или крайно несериозни, или женени и за нас вече нищо свястно не е останало… Винаги ще се намери подходящ момент да се помрънка за лошите черти на мъжете – как не са инициативни, не знаят какво искат, как освен „мен“ искат/имат още няколко, как не желаят да се обвързват … И какво ли още не, списъкът клони към безкрайност. Признавам си, че до един момент подобни разговори са интересни и забавни, само че бързо идва и един друг момент, в който още след първата дума ти става ясно, че краят на този разговор ти е известен, че този филм си го гледал и говоренето вече не е толкова интересно.

Сега защо трябва да го върша това?

Да си мрънкаме по разни служебни поводи си е класика. Човешка природа, не може да избягаме от нея. Но някои хора са истински „експерти“ в това. Привърженик съм на простата сметка, че за времето, в което се оплакваме, че трябва да свършим някаква работа, просто можем да я свършим. А и някои неща просто не зависят от нас, така че какъв е смисълът 1) да се вкарваме в излишни терзания и 2) да натоварваме хората около нас. А тя работата свършване няма, клиентите винаги ще имат право, а шефовете винаги ще искат повече.
Някои казват, че мрънкането ни е отличителна черта на нас българите. Не знам при другите народи как е, но определено на нас ни се получава. Предлагам ви обаче да завършим положително – лято е, времето е перфектно за плаж! Забравете за работата, обличайте банските и се радвайте на живота!