В студения и мрачен април успя да ни стопли едно интервю с Августин Господинов. Може да сме „новоизлюпил” се сайт, но бързо се ориентираме кои хора са вдъхновяващи, интересни и приятни за разговор (макар и за съжаление виртуален).

Не искаме да му слагаме клиширани определения, защото повече сигурно няма да попаднем в графата му за приятни хора. За тези, които все още се чудят – истинското име на Августин е Илиян Любомиров. Успява много бързо и качествено да намери място сред литературната (и не само) общност в България. Не сме литературни критици, но стиховете му са страхотни. Всичко започва със съвместния му проект с писателя Георги Белоречки „Letters Of Flesh”. Следва награда на публиката в „Поетики“ 2014, а логичното и желано продължение от всички е дебютната книга с поезия „Нощта е действие“. Първият тираж се изчерпва за отрицателно кратко време – интересен факт за нашите географски ширини.

августинПриятна ни е тази първа среща, макар и виртуално. Следва запознаване и интервю с Августин Господинов или Илиян Любомиров? 

Хората си изграждат нереални образи, когато не познават човека зад думите, така че ако искате да остане приятна, по-добре Августин. Като Илиян се появи, стават обърквания.

Кой кого е и защо сте всъщност двама?

Защото когато сме двама, е много по-лесно да затворим литературния кръг. Сами.

Що за „действие” е писането и има ли то живот в България?
Писането е занаят, а аз още и калфа не съм. В България забелязвам, че напоследък много се пише. Силно се надявам повече да се чете.

Моментът, в който усети, че си развълнувал някого с думите си?
Бил съм на 2-3, тогава ме гледаха баба и дядо през седмицата. Майка ми ме беше научила на една песничка, в която се пееше: „на ризата на джобчето/скъса ми се копчето/боц от тука, боц от там/копчето заших си сам”. Бях изрецитирал това на баба, която от вълнение не чула, че става въпрос за детска песничка, а решила, че е мое творение и съответно съм гениален. После беше неловко пред всички съседки, пред които се беше похвалила. От тогава знам, че плагиатството не е хава.

Преди броени дни изследване показва, че 5% от българите не са прочели нито една книга през живота си. Избери една, с която да стопиш тази тъжна статистика и да помогнеш с опазването на изчезващите видове.
Искам да вярвам, че тези 5% имат свой много по-достъпен начин да бъдат щастливи, така че нека не ги осъждаме. И все пак на всеки човек с душа бих препоръчал да прочете „Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков.

Искаме да си представим, че сме талантливи мъже като теб. Пускаме си за фон Бионсе „If I were a boy”. Как започва денят на Августин?
Като начало: докато си пускате Бионсе, никога няма да бъдете като мен. Денят ми започва, когато жената до мен трябва да става за работа, а аз я изпращам. После дълго се излежавам на възглавницата, напоена с парфюма й. Пия сок от нещо си с останалата от вечерта водка. Чета. Тренирам. Взимам си душ. И вече е вечер.

Споделяш, че баровете и салфетките са вдъхновение за теб. Какви истории и усещания намираш в тези тъмни и топли пространства?
Салфетките са вдъхновение за един друг Илиян. Харесвам питейните заведения, защото отпускат и сближават хората. Изпитвам удоволствие в това да слушам и да наблюдавам. Барманите са пълни с ценни истории, които често са склонни да разменят само срещу малко добро отношение. Иначе рядко флиртувам в барове, прекалено ми е шумно, за да комуникирам нормално. И все пак много обичам репликата „ти не беше ли еди-кой-си” от жена. Ставам кой-ли-не, когато я чуя.

Навсякъде около теб между редовете надничат жени, любов, плахо гледащи момичета, романтика. Това просто красиви думи ли са или животът всъщност е точно това, но в мрънкането си не го забелязваме?

Щастието е въпрос на личен избор, който аз отдавна съм направил. И мога единствено да го препоръчам, колкото и лош имидж да има сред хората на изкуството.

Пожелай на Socialbee нещо, което истински ни трябва, но въображението не ни стига да го измислим.
На социалните пчелички пожелавам да са котешки, джиджани и работливи, а на търтеите – много пчелички!

В заключение, един прекрасен стих:

***
с два въпроса
я помня
питаше винаги
какво е времето
вътре в мен
и какво не ми стига
за пълно щастие

днес е купесто лилаво
за пълно щастие
липсват двата й въпроса.