This post is also available in: English (Английски)

Понякога животът най-неочаквано ни среща с хора, които без усилие и съвсем спонтанно успяват да ни спечелят, да ни влязат под кожата или да ни накарат да се чувстваме така, все едно вече ги познаваме.

В следващите редове ще си говорим с и за Ани – един очарователен, усмихнат и смислен човек, с който се запознах наскоро в Бали, където тя живее от малко повече от година. Историята на Ани, поне за мен е от тези, които малко или много успяват да те разбутат, да ти светнат лампичката, че животът ти не винаги може да се развива според модела и че именно там се крие магията му. Историята на Ани вдъхновява. Не точно заради конкретните събития в живота й, тяхната последователност или местат, на които те са я отвели. Вдъхновява повече с изборите, които прави, с нагласата, която има, с нюансите, които придава на всичко случващо й се по пътя от родния Благоевград до сърцето на остров Бали – Убуд, градът, който е избрала за свой дом в момента.

Коя е Ани?  

Знаеш ли за първи път се спирам да помисля, преди да отговоря на този въпрос…даже леко се затруднявам… Може би, защото съм зодия Близнаци и всеки Близнак си има своя Близнак. И в крайна сметка имам доста лица, с някой от които реално се срещнах последната една година, откакто съм в Бали. Когато съм в добро настроение, като цяло съм весел, слънчев, любопитен човек, много обичам да уча нови неща и да пътувам. Това ми е страст от малка, абе свободна душа съм. Обичам да танцувам, да се забавлявам, да се смея, да се срещам с хора и обменяме опит и идеи.

Обичам движението, динамиката, създаването на нови проекти, които да запалят искрата в мен. Обичам да работя, не мога дълго време да седя на едно място, без да правя нищо.

Мисля, че съм добър приятел, че съм честен и свестен човек. Като ме стегнат обувките обаче, мога да стана доста буреносна и си имам своите моменти, особено когато съм гладна, изморена или не съм се наспала, тогава ставам доста раздразнителна и емоционална. За щастие обаче се случва рядко, а и вече си знам, че като съм така по-добре да ходя да ям и да си лягам, хората не са ми виновни. Тогава се покривам за известно време, докато си заредя батериите, разказва с усмивка Ани.

Как и защо в Бали?

Историята за това как и защо се е озовала в Бали е дълга и както тя сама я определя – доста подобна на филма „Яж, моли се и обичай“, само дето май при нея нещата се случват в обратен ред. В момента е в Бали, а скоро планира да посети Индия и Непал. След което – не е ясно.

Бях се запътила към Индия (това ми е мечта от 95-та година), за да изкарам курс за йога учител, но по това време училището, което гледах затваряше заради дъждовния сезон. Моят йога учител в София – Красен Стоянов ми препоръча един от най-добрите ащанга учители, който щеше да има курс в Бали и така се озовах тук. Уви не успях да се включа в този курс, тъй като беше доста скъп, а реално, за да дойда направих кампания за събиране на средства в Gofundme. Моите приятели ми помогнаха да бъда тук, за което съм им безкрайно благодарна. Пристигнах началото на март 2017г. Качих се на самолета от България на 3-ти март, без въобще да се замисля на каква ключова дата съм си взела билет. Имаше голяма символика за мен, осъзнах го на летището и ме накара да се замисля, споделя Ани.

Магията на острова

Да стигнаш до там, всъщност е лесно, да прекараш известно време там е прекрасно. После идва един момент, в който или избираш да си тръгнеш, като си обещаваш, че задължително ще се върнеш или просто оставаш там.

Като пристигнах в Убуд имах чувството, че съм била на това място и преди. Чувствах се супер добре, сякаш съм си тръгнала и сега се връщам. Още от самото начало имах усещане, че ще остана за година и половина – две, не знаех защо, просто такова ми беше вътрешното усещане и му се доверих. Имаше един момент около Коледа, когато си мислех да се прибирам. Тогава очаквах  група за Нова Година, но заради вулкана хората се отказаха.

Беше доста трудна и несигурна финансова ситуация, но явно още не му беше дошло времето да се прибирам. Всъщност това беше и все още е трансформиращ, доста интензивен период за мен. За пускане на всичко старо и започване на ново.

На моменти вълнуващо, но на моменти и доста предизвикателно. Научих много за себе си и живота, не само от книгите, които бях чела до момента, а и от самия живот, който всъщност е най-добрият ни учител. Явно имам още да уча и затова съм тук, споделя Ани.

В началото на престоя си в Бали, Ани се отдава на доста интензивно практикуване на йога (основно нейният любим ащанга стил) и медитация с различни учители.

След това имах няколко инцидента- паднах в един водопад и малко ми шиха ръката, после се блъснах със скутера в една кола, за радост нищо сериозно, но си натъртих ребрата и бях спряла да практикувам за няколко месеца. Сега обаче за щастие отново се върнах в строя и почти всеки ден съм в режим йога, медитация, дихателни упражнения. В Убуд е пълно с доста уъркшопи, за каквото се сетиш на тази тема, но аз съм доста селективна. Върнах се отново към ащангата, това е моя тип йога, поне за сега. Всеки вторник ходя на Ом чантинг също много добра практика. Това е сферата в която искам да се развивам и последните 8 година работя в тази посока. Иначе освен това, за да се подпомагам финансово развеждам приятели или приятели на приятели, които идват тук и искат някой да им покаже острова. Благодарение на моето балийско семейство, с което обикалям и вроденото ми любопитство съм кръстосала осрова на длъж и на шир. Живях при тях 7 месеца. Супер готини са и покрай тях научих много за културата на хората тук. Когато пристигнах започнах да пиша блог за културата и традициите на Бали (https://plus.google.com/+AnnasSoulTravel). Стана много популярен в световен мащаб, с може би вече над 20 000 последователи. Всъщност там си беше работа на пълен работен ден за няколко месеца. В момента малко съм го занемарила, но може би е добре отново да започна. Освен това се срещам и с приятели, излизаме навън, сега гледам да уча и индонезийски, но малко се разсейвам.

Животът преди и след

И ако вярно, че най-вълнуващото пътуване, е пътуването към себе си, Ани е доказателство за това. Родена е в Благоевград, където завършва гимназия, а после 3 години учи режисура в Югозападния Университет, но така и не завършва. Докато учех, през 1997 г. започнах работа, като барманка в Underground club, най-якия клуб в града, който все още работи. Кой да предполага, че след това почти 20 години с това ще се занимавам, спомня си Ани.

В един момент обаче й става скучно и през 2001г. заминава да учи Хотелиерство и туризъм в Кипър без да знае абсолютно никакъв английски или гръцки. Там научих английския и разговорен гръцки. Беше доста тегаво на моменти, защото трябваше да ходя на училище, да започна от А и Б, да работя, за да си плащам колежа и разходите. Родителите ми помогнаха първата година, но след това трябваше сама да се справям. Добре, че имаше и други българи- приятели, които ми бяха голяма подкрепа, докато проговоря. За мен приятелите са част от семейството. Завърших и се прибрах 2005 г., за да направим с приятели едно от най-култовите заведения на нашето черноморие – Alcohol Lozentec Beach. Беше много работа, толкова много, че не знам как сме я вършили, но си стуваше. Толкова много хубави моменти, спомени и приятели имам от тогава. Държахме го три години, след което така се случи, че се наложи да го затворим.  След това 2008г. с други познати отворихме Магнито пиано бар и суши в София. Там бях до 2010г., когато го продадохме. Дойде кризата, нещата в този бранш доста се промениха и аз се бях изтощила доста след последната година в Магнито. Тогава се запознах с един от най-ценните хора в живота ми, моят бивш приятел. С него бяхме 6 години заедно. Безкрайно съм му благодарна за много неща, на които ме научи по време на връзката ни. Тогава спрях да работя и да се занимавам със заведения и се опитах да си намеря работа в офис с „нормално“ работно време, но това не е за мен, вече съм сигурна.

Ако трябва да обобщи живота си преди Бали, той звучи така – партита и купони до сутринта, а след 2011 г., след като посещава един семинар за личностно развитие, рязко обръща посоката и започва да се интересува от тази тема. Започнах да работя със себе си, да посещавам още семинари и курсове, много се промених от тогава до сега. Сега си лягам към 22.00-22:30 сутрин ставам 6.00-6.30. Преди беше точно обратното. Сега имам нужда от повече време за себе си, да прекарвам в тишина. Обичам да пътувам сама, да мога да мисля, да се свързвам със себе си. Мисля, че станах по-осъзната за отговорността, която имам към себе си, за решенията които взимам и последиците, започнах да се обичам и ценя повече, да имам по-реална представа коя съм, какви са нуждите ми и дали са моите истински нужди или нужди на егото. Уча се да се доверявам на инстинктите и интуицията си, да я чувам, да се грижа по-добре за себе си, както и да уважавам нуждите и пространството на другите и да не приемам нещата лично. Абе доста се промених, понякога ми липсва лудостта и свободата на предишната Ани, но като се появи я оставям да си побушува на воля.

Във втората част от разговорът ни с Ани ще прочетете защо според нея Бали е толкова магично място и как да се докоснете до специалните места на острова.

Снимки: Личен архив